ДепартаментМедии и комуникация

Снежина Петрова е щатна актриса в Народния театър „Иван Вазов“, доцент по „Актьорско майсторство“ и ръководител на департамент „Театър“ в Нов Български университет. Тя е завършила НАТФИЗ през 1994 г. специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“. По време на следването си е играла в Театрална работилница „Сфумато“ и е съосновател на сдружение „Легал арт център“ за независими театрални проекти.

 

 

Интервюто взе Кристиян Стоянов, студент в програма Журналистика.

 

 

Как решихте да станете ръководител на департамент „Театър“?

 

Нямах много избор, когато дойде това предложение – съставът на департамента не позволяваше много варианти и реших да приема позицията и да направя нещо като „саможертва“. Професор Богданов с шеговит тон ми каза: „След като толкова години сте домоуправител, може да се справите и като ръководител на департамента.“  И след това добави: „Сега започнете да мечтаете. Не мислете какво е възможно, реалистично или прагматично.“ Това вече беше сложно – да мечтая. Цялото лято, в което се готвих за тази позиция ми отиде в четене на документи, търсене на секретар, подготовка на офиса, създаване на база данни, бланки, таблици... Беше ми възложена реформа на програмата – оттогава постоянно продължаваме да я реформираме. Благодаря и на моите колеги за това, че проявяват търпимост към тези експерименти, но намирането на правилната формула изисква време и усилие от страна на всички – от моя страна, от страна на преподавателите и студентите.

 

 

Каква ви е целта, когато изготвяте учебната програма – на какво целите да научите студентите?

 

Когато правим нова програма или въвеждаме промени в съществуващата се допитваме до студентите. Те имат нужда от повече специализирани часове, имат нужда от индивидуална работа,  в същото време искат да са заедно във всички  часове – т.е. да имат голямо обем от задължителни курсове за всички, да работят в интензивен график  и имат нужда от един устойчив преподавател – нещо като Титуляр на випуска, който ги съпътства през цялото обучение. Тъй като това много се различава от другите програми в НБУ, ние постоянно сме в противоречие с правилниците и за да ни се разреши изключение ни се налага да минаваме през тежка процедура, за да опишем защо се налага това изключение, защо някой курс се налага да се води в Университетския театър, а не в аудитория, защо се налага да е интензивен, защо се налага да се води от двама преподаватели едновременно, защо се налага да имаме международни гост-преподаватели и защо се налага студентите да пътуват в чужбина за международни фестивали. Това поглъща много енергия, но мога да се похваля, че до този момент от цялото ръководство на НБУ сме получавали подкрепа и това ми дава сили да продължаваме с реформите, докато намерим вярната формула… но администрацията все пак е тежка. Освен  с желанието на студентите, промените в програмата са съобразени с особеностите на самото театрално изкуство, което изисква екипна работа с наличния преподавателски състав. Работим и с различни програми от чужбина, които предлагат обучение по „Театър“. След подобно проучване въведохме 2 нови курса – „Кино откъс“ и „Радио пиеса“ - във връзка и с материалната база, която НБУ непрекъснато доразвива. Работим и с наличните преподавали и специалисти от други области – „Кино и Телевизия“, „Музика“ и т.н.. Моля се програмата да се установи, да не я променяме известно време и тя да е успешна – засега изглежда, че сме на ръба да го постигнем с последната промяна, която направихме.

 

 

Променяте ли подхода си, в зависимост от студентите, с които работите?

 

Разбира се, всеки випуск е различен. Това също допринася за динамиката в нашата програма – имаше години, в които доминираха момичета. Това означава, че трябва да има допълнителни дейности, които да включват момчета или от други курсове, или да се канят гост-актьори от вън – няма как курсът да протече пълноценно, ако се състои само от момчета или само от момичета. Овен това, ние работим много успешно и с хора в неравностойно положение – това отново означава, актуализиране на учебния план и материали. Тази богата комбинация на хора, която се получава, комбинацията от енергии и отношения, които преминават през различна динамика, не ни позволява да станем инертни като преподаватели и ни държи непрекъснато в режим на нововъведения.

 

 

Как разбирате дали някой студент ще успее да пробие – дали като актьор, дали като драматург...?

 

За 4 години не става много бързо и ясно кой ще успее. Имаме една група студенти, които взимат максимума от университета и максимума от програмата през цялото си обучение. Това са сигурни успешни хора – дали ще е в областта на театъра, на арт-мениджмънт или в пиар, или пък, ако запишат друга магистърска програма, която да направи добра комбинация с театралното изкуство. Тъй като големият дефицит в български театър е на театралния мениджмънт, голяма част от тези хора се ориентират там. Има и една друга група студенти, които започват много активно през първата си година. През втората година те осъзнават голямата свобода, която имат и започват да работят, да изкарват пари и изчезват. След това се връщат в третата година и се включват с двойни обороти и стават изключително успешни – това, че един студент има криза на присъствието си не е сигурен показател, че той няма да се завърне или няма да завърши успешно обучението си. Много често едни от най-силните ни завършващи минават през криза на втората година. Това може да се дължи и на програмата – сега с новата програмна схема  ще има много повече специализирани часове, но преди тази промяна, във втората година студентите продължаваха да имат много общообразователни курсове. Има и трета група студенти, за които образованието е важно за това да се социализират по-успешно, да открият кои са. Това не е задължително да ги направи актьори, но виждам, че е полезно за тяхното личностно развитие и емоционална интелигентност. Нашата програма „Театър“  дава на студентите не само професионални умения, но и инструменти за личностно оцеляване и развитие в която и да е сфера на професионална реализация.

 

 

Каква е вашата роля в Университетския театър?

 

Аз съм част от театралния съвет и всъщност участвам като преподавател, който понякога води лекции там и когато дойде моят ред да правя спекактъл със студентите, реализирам и спектакъл. Последният спектакъл, който направих беше „Ние, Гераците“. Покрай него ми се наложи да организирам и турнето, което направихме в България – в него посетихме три града. Направи се и документален филм, който предстои да бъде излъчен от БНТ. Спектакълът се игра на вход свободен и дойдоха много ученици – след спектакъла говорихме с публиката, което беше нещо ново за мен и за студентите и всъщност те разбраха от публиката колко е стойностно това, което те са направили, какъв смисъл има за общността и за учениците, които казаха „Ако ни представят произведение от учебната програма по този начин, ние ще разберем всичко по литература“, което за мен беше огромен комплимент. Защото такава е и целта на спектакъла, по-скоро образователна. Сега подготвяме участието си и в Международен фестивал на театралните училища в Братислава, където ни селекционираха и съм много впечатлена, че те селекционираха български автор и класик, който там не познават. С две думи, когато един преподавател направи спектакъл, с този спектакъл произтичат поредица от дейности, които не са чисто преподавателски, ами са свързани с мениджмънта на този продукт.

 

 

Как се подготвяте за една постановка – налага ли се да работите и извън часовете за лекции?

 

Абсолютно, вече не можем и да изчислим колко време ни отнема. Работим, докато спектакълът не стане – часовете са приключили отдавна, но работата остава. Има много дейности, които са свързани с рекламата, с правенето на трейлър, на плакат... Има и работа с медии и медийни съобщения, които трябва да изработим. Това време не може да се изчисли, просто го правим.

 

 

Нужна ли е предварителна подготовка като актьор преди да запишеш „Театър“ в НБУ?

 

Мисля, че е по-добре децата, които имат интерес към театъра по-скоро да се занимават със спорт, с танци, с езици, с четене и писане,  с пеене и по-малко с театрални школи. За мен е добре да започна работа с чисти природи и с усвоени навици за самодисциплина. Естествено е добре да имат някакъв сценичен опит, но за мен и това не е задължително – съдя от себе си! Аз самата не съм имала чисто театрален опит, аз се занимавах с пантомима преди да кандидатствам в НАТФИЗ. Бях просто чист лист, на който никой не беше писал – смятам, че за един преподавател това е много добър старт за изграждане на бъдещия актьор.

 

 

Какво бихте казали на всеки, който се чуди дали да запише в департамент „Театър“ в НБУ?

 

 

Аз смятам, че театралното образование, за разлика от всички други образования, предлага не само знания и умения, то предлага и възможност човек да намери свое второ семейство. Мисля, че всъщност това, което е голямата притегателна сила на театъра е шансът, правейки театър да създадеш свой нов дом, да намериш втори родители - в лицето на преподавателите си и братя и сестри, които са твоите колеги. Не знам дали има друга специалност, която може да даде такова усещане за живот в общност, за споделяне на успех и неуспех от една цяла група и в тези времена, в които колкото и да сме свързани чрез глобалната мрежа, заплахата да останем сами остава много голяма, точно театърът е мястото, където гарантира, че няма да останеш сам.

 

 

Интервюто е част от проект в рамките на курс „Вътрешноорганизационни отношения“ на гл. ас. д-р Евелина Христова, пролетен семестър на академичната 2017/2018 година.