ДепартаментМедии и комуникация

Корпус 1, 310 аудитория „Проф. Петър Мутафчиев“

Организатор:
Франкофонски център за академични постижения в НБУ

18 – 20 октомври 2018 г. 

В партньорство с Факултет за дистанционно, електронно и продължаващо обучение и департаменти „Архитектура“, „Администрация и управление“, „Икономика“, „Масови комуникации“ и „Политически науки“.

С подкрепата на Университетска агенция на Франкофонията в Централна и Източна Европа (Agence universitaire de la Francophonie – Europe centrale et orientale) и Френски институт в България.

Pour plus d’information

За информация и регистрация с предложение за доклад на френски език, виж тук.

CHANGING CITIES: CHALLENGES, PREDICTIONS, PERSPECTIVES

За информация и регистрация с предложение за доклад на английски език, виж тук:

Лектори:
изследователи от академични институции и научни институти от Европа, Африка и Южна Америка, експерти и представители на гражданското общество. 

Модератори:
проф. Антони Славински, Председател на Настоятелството на НБУ, 
проф. Мохамед Кетата, директор на Университетската агенция на Франкофонията за Централна и Източна Европа, 
проф. Оливие Кашлер, аташе по университетска и изследователска дейност при посолството на Р. Франция в България, 
д-р Радосвета Кръстанова, ръководител на Франкофонски център за академични постижения в НБУ.

Участници:
изследователи от различни области на знанието, преподаватели, експерти, общински служители, граждански деятели, докторанти и студенти от България, Румъния, Франция, Полша, Германия, Алжир, Мароко, Чили и др. Представители на Университетска агенция на Франкофонията в Централна и Източна Европа и на Френски институт – София.

Събитието цели да създаде академична и гражданска трибуна за споделяне на наблюдения, анализи и опит по една тема с несъмнена и нарастваща значимост – настоящето и бъдещето на градовете, градската среда и живота в Града.

Конференцията ще представи теоретични и практически изследвания на български и чуждестранни учени, експерти, граждански активисти и представители на публичната администрация.

Градският живот е ежедневие за по-голямата част от населението на Земята (4, 027 милиарда души живеят в градовете, по данни на Световната банка от 2016 г., като тенденцията е то да достигне 66% до 2050 г (ООН, Доклад на департамент по икономически и социални въпроси 2014 г.). Нарастването на градското население е съпътствано от множество и комплексни промени. Трансформират се общоприети понятия и представи за града и градския живот.

Мегаполисите, наричани „градове-региони“, са изложени на съвкупност от рискове – свръхнаселеност, несигурност, сегрегация, алиенация, насилие, замърсяване и общо влошаване на средата и качеството на живот на гражданите. Трансформира се самата публичност и нейните проявления – резултат от изчезването на традиционни публични пространства и канали за комуникация между гражданите. От друга страна, разрастването на големите градове предизвиква обезлюдяване и западане на малките населени места, с всички произтичащи последици за устойчивото развитие. Дисбалансите се отразяват и на регионално ниво, като водят до съществени разлики в динамиката на развитие и условията на живот. Така планирането и управлението на градовете и градските пространства изпъква като едно най-значимите предизвикателства пред обществата през 21 век.

Възникналите през последните десетилетия концептуални подходи за градско планиране и управление като Интелигентни градове (Smart Cities) и Градове в преход (Villes en transition) опит за отговор на най-значимите технологични, икономически и екологични предизвикателства на нашето време : климатични промени, преструктуриране на икономиките, демографски растеж , застаряване на населението и удължаване на средната продължителност на живота - фактори, упражняващи сериозен натиск върху публичните ресурси и финанси. Първият подход е вдъхновен от технически и технологични решения, основани на напредъка в дигиталната сфера, развитието на изкуствения интелект, израждането на нови „умни“ мрежи от данни, услуги и връзки. При втория се разчита на солидарни решения на локално ниво „отдолу-нагоре“ и се цели мобилизирането на общностите и териториалните ресурси. Редица големи градове вече демонстрират постижения в тази насока.

Целта на конференцията е да систематизира предизвикателствата пред съвременния град и да проблематизира перспективите за градското развитие чрез панелни дискусии, модели, проекти, решения и добри практики.