ДепартаментМедии и комуникация

Проф. Антони Славински, Председател на Настоятелството на НБУ, постави началото на национална кръгла маса „Политическата комуникация: Президентски избори 2016 година“. Той приветства присъстващите и ги поздрави за активното им отношение към съвременните обществени и политически процеси. В изказването си по време на последвалата дискусия наблегна на идеята, че „образованието ни дава знания и умения“, от които трябва да се ръководим при взимането на решения. Проф. Славински подчерта, че „без умения, знанията са обречени на бързо остаряване“, затова практическата приложимост е от съществено значение за изграждане на устойчивостта им. Въпреки наличието на мотивация обаче личността не може да претърпи цялостна промяна в структурата си. Неразбирането на тази невъзможност поражда нереалистични очаквания спрямо политиците, които често са завишени, сподели той. „Защото всеки от нас носи три торби на гърба си: първата с комплекси, втората с фобии, а третата – с дефицити. Най-доброто, което човек може да направи, е да има кураж да погледне в тях и да осмисли това, което ще открие.“

Организатори, водещи и модератори на събитието бяха гл. ас. д-р Ирена Тодорова, преподавател от департамент „Политически науки“, и гл. ас. д-р Евелина Христова, преподавател от департамент „Масови комуникации“ и отговарящ за Връзките с обществеността в НБУ. Те въведоха присъстващите в темата и споделиха предпоставките за нейното детайлно академично обсъждане. Актуалността и значимостта на „Политическата комуникация: Президентски избори 2016 година“ са основните причини за големия обществен интерес, който тя предизвика. В разискването на словесните похвати, характеризиращи предстоящите избори, се включиха експерти и преподаватели от няколко висши училища, които имат тесен изследователски интерес в сферата. На националната кръгла маса имаше представители на НБУ, СУ „Св. Климент Охридски“, ВТУ „Св. Св. Крил и Методий“ , АУ и други университети.  Представени бяха сериозни анализи, които обхващаха редица детайли от качеството и ефективността на предизборните кампании, както и осбобеностите на политическия и медиен контекст, в който се намираме:

• „Публично говорене и атрактивност на поведението“-  проф. Толя Стоицова, д. н., преподавател от департамент „Масови комуникации“

• „ПР и комуникативни особености на президентска кампания’16“ - проф. Иванка Мавродиева, д. н., преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“

• „Съвременната публичност“ - доц. д-р Росен К. Стоянов, преподавател от департамент „Масови комуникации“, НБУ

• „Президентските избори: ярки и безцветни комуникационни послания“ - гл. ас. д-р Александър Христов, хоноруван преподавател в НБУ

• „Комуникирането на Европейския съюз: какво не чухме?“ - гл. ас. д-р Иван Начев, преподавател от департамент „Политически науки“, НБУ

• „Колко национализми могат да се съберат на върха на една игла или как новият хегемонен дискурс взриви класическите кливиджи“ - проф. д-р Анна Кръстева, преподавател от департамент „Политически науки“, НБУ

• „За „каките“, „батковците“ и „неназованите“: избори 2016“ - Пепи Димитрова, PR експерт

• „Митологизиране на образите“ - гл. ас. д-р Вероника Азарова, преподавател от департамент „Политически науки“, НБУ

• „Премълчаните теми“ - гл. ас. д-р Любомир Стефанов, преподавател от департамент „Политически науки“, НБУ

Изказванията породиха многобройни въпроси, които бяха разгорещено разисквани по време на дискусионната част. В нея се включиха преподаватели, студенти и гости. Гледната си точка сподели и гл. ас. д-р Кирил Аврамов, заместник-ректор по научноизследователската и международната дейност и преподавател от департамент „Политически науки” на НБУ. Той посочи конкретни личности от световната политическа сцена, чиято дейност е за пример и които не се уповават само на законите на добрата политическа комуникация, а често дори ги неглижират. Като част от аргументите си той акцентира върху антисистемните комуникационни решения в политическата сфера, които в момента са изключително успешни и приложими в целия свят. В отговор на това твърдение проф. Толя Стоицова заяви, че „за да нарушаваш стандартите, трябва да ги познаваш“. Едва при детайлно познаване на изискванията за протичане на ефективен комуникационен процес, комуникаторът може да си позволи да се отклони от нормата и да превърне това отдалечаване в свое предимство.

Основната цел на организираната от НБУ национална кръгла маса бе да направи академичен анализ на политическата комуникация по време на кандидат-президентската кампания през 2016 година, на която обществото е пряк свидетел. По време на събитието бяха обсъдени послания, образи, рекламни стратегии, техники и похвати за привличане на електорат, които българските политици използват като основни елементи. Бяха разгледани конкретни примери от политическата сцена – българската, но и световната – показателни за драстичната промяна в поведението на кандидатите за политическа власт спрямо личностите, познати преди десетилетие. Акценти в представянията на участниците в националната кръгла маса бяха също най-често срещаните причини, които водят до неуспех на публичното говорене. Анализирани бяха също тенденциите за „аргумент на авторитета“ и за „приближаване към партийното говорене“ с цел избягване на различността, която често води до отчетливи грешки, видими и от неспециалисти.  Наред с това участниците създадоха и примерни сценарии, описващи евентуалния ефект, който прилаганите комуникационни похвати оказват върху избирателя. По време на дискусията бяха разгледани използваните словесни тактики и подходи, влиянието върху избора, промяната в нагласите, както и политическата система като цяло. Важно уточнение бе направено от доц. д-р Росен К. Стоянов, който припомни на аудиторията, че „политическите партии не са държавата, нито са държавни структури“, но са част от социалната действителност и като такава трябва да бъдат добре познавани.

Националната кръгла маса е резултат от стремежа на НБУ, насочен към изграждане на личности, чиято дейност да е еднозначен отговор на повишените изисквания от страна на динамично променящата се публична реалност. Организирането на така актуалното събитие, посветено на политическата комуникация у нас, е доказателство за практическото измерение на университетските знания и своеобразен тест за тях. Важно е да се отбележи, че младите хора не отсъстваха от дебата или, с други думи, стремежът на НБУ да развива своите академични дейности заедно със студентите бе доказан за пореден път.

Характерът на събитието бе изцяло научно издържан и не допусна каквато и да е форма на политическа агитация.

Текст и снимки: отдел "Информационна дейност"