ДепартаментМедии и комуникация

Комисия по професионална етика на Българско дружество по връзки с обществеността (БДВО) е първият и единствен до момента орган за саморегулация в сферата на етиката в ПР професията в нашата страна. Комисията е независим орган към Българско дружество за връзки с обществеността, като основна нейна функция и база за позициите и решенията й е Етичния кодекс на пиар специалистите в България, приет от всички професионални организации през 2005 г.

 

През месец декември 2016 г. Общото събрание на БДВО избра нов състав на комисията за мандат от две години – г-н Даниел Киряков, д-р Мария Николова и д-р Евелина Христова.

 

Гл. ас. д-р Евелина Христова е преподавател в департамент „Масови комуникации“ и отговаря за Връзките с обществеността на Нов български университет.

 

• Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО) е първата национална организация в сферата на Пъблик Рилейшънс (PR), която от 1996 година обединява практици, преподаватели и студенти в България с интереси в сферата на комуникациите. Откога сте част от екипа й?

Член съм на БДВО от 2010 г., но историята ми с дружеството датира от по-отдавна. На ПР ПРИЗ 2004 получих една от специалните награди – за студент на годината. Тази награда беше наистина неочаквана – тогава преподавателите са подавали студенти и техните защитени дипломни работи. Доц. д-р Десислава Бошнакова подала моята, журито я избрало. Аз обаче не подозирах нищо -  в деня преди награждаването тя ми се обади, че трябва да дойда да помагам в организацията. Върнах се от почивка, защото ако любим преподавател те извика да помагаш за събитие – отиваш веднага. Изобщо не съм и подозирала, че може да мe награждават. Беше изключително вълнуващо, а наградата беше страхотна – едногодишен абонамент за вестник „Капитал“.

 

• Какво Ви мотивира да се присъедините към БДВО?

Винаги съм вярвала в смисъла на професионалните общности. Дружеството обединява потенциала на специалисти от сферата, които работят в най-различни браншове, заемат позиции от висши ръководни до напълно изпълнителски, имат огромен натрупан опит в сферата на ПР. Ако се насочва целесъобразно тази енергия, наситена с познания, могат да се постигат значими резултати с обществено значение. А това се случва – и чрез дейността на БДВО и чрез партньорствата с другите браншови организации.

 

• Кои всъщност са хората, вдъхващи с дейността си смисъл на абревиатурата БДВО? Всички! Наистина, всеки член на организацията има своя уникален принос. Но на мен действително ми се иска да отбележа специално приноса на всички колеги, които през годините са били членове на Управителния съвет и на Комисията за професионална етика на БДВО, защото голямата част от работата е преминала през техните ръце.

 

• Какво Ви амбицира да продължавате да обогатявате с активността си дейността на Дружеството?

Дали ще обогатя с нещо дейността тепърва ще видим. За сега бих се въздържала от подобна амбициозна оценка.

 

• Какви видими промени настъпиха в комуникационната среда в България благодарение на екипа на БДВО?

Множество, но най-вече се постига повече по отношение на това професията да бъде по-позната на обществото, споделят се добри практики, правят се изследвания за развитието на бранша. Работата, която са извършили през годините колегите е огромна – и като обем и като резултати.

 

• Не само сте член на БДВО, но преди три седмици бяхте избрана за член на Етичната комисия на Дружеството. До какви отговорности води това признание?

Работата на Комисията по професионална етика на БДВО е най-вече отговорна. В предишните мандати членове на тази комисия бяха много уважавани колеги, които са познати със своята непреклонност по отношение на спазването на етичните и морални норми на професията. Работата по отделни казуси, за които можем да бъдем сезирани или да се самосезираме изисква непрестанно следене на сферата и познаване на ПР пазара и на колегията. Същото се отнася и до популяризирането на Етичния кодекс.

 

• БДВО е сред инициаторите на създаването на Етичен кодекс на PR специалистите в България, който е подписан от голяма част от действащите български PR организации. Какво наложи предприемането на такава стъпка?

От повече от 20 години тече дискусия по отношението на регулирането или саморегулирането в професията. На този етап саморегулацията е подходът, който се наложи. По мое мнение това е по-добрият път, но той изисква и сериозно отношение на общността, поддържането на този и подобни органи, които да сканират средата, но и да осигуряват една възможност за подкрепа на колегията.

 

• Според Вас прилагат ли се на практика основните професионални ценности и принципи, заложени в Етичния кодекс?

Да, прилагат се, при това от множество колеги. Преди близо 12 години представителите на шест организации в сферата на пъблик рилейшънс приеха и официално подписаха Етичния кодекс. Имайте предвид, че ПР общността в България е на много високо професионално ниво, колегите са активни и в обществения живот. Имаме няколко професионални организации - Асоциация на специалистите по комуникации в общините (АСКО), Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА), Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО), Асоциация ИМАГИНЕС, ИПРА България,  Дружеството на пиарите към СБЖ и Българската академична асоциация за комуникации (БААК). Всичките развиват дейност и са в прекрасни отношения помежду си. Това подпомага много процесите по поддържане на високи професионални стандарти.

Разбира се, има и изключения, ние знаем за тях.

 

• Как успявате да съчетавате многобройните ангажименти, характерни за дейността на PR експерта?

Никак. Непрекъснато доуточнявам, размествам, бързам. Типично е и за професията и за моя собствен темперамент.

 

• Благоприятна ли е средата в България за професионално развитие в сферата на Връзките с обществеността?

О, да. И академичното образование е на високо ниво, и професионалните организации. Клиентите също са много наясно какво могат да очакват като услуги.

 

• Професията има сравнително кратка история, но се радва на засилен интерес. Разбира ли обаче обществото в България нейната същност, за която и до днес съществуват противоречиви представи в публичното пространство?

В доста случаи представата за ПР професията се различава от нейната същност, но това до голяма степен се отнася до хора, които не са преки участници в процесите на работа.

 

• Какво е съотношението между талант и учение в професията на успешния PR специалист?

Както във всичко останало – 1% талант и 99% учене и работа. На това учим и студентите – работата е динамична, те трябва не само да научат това, която им преподаваме, но и да се научат непрекъснато да търсят нова информация, да повишават квалификацията си през годините. Тази работа не търпи застой!

 

• Малко след Рождество Христово и Нова година – няма как да не Ви попитам – има ли PR специалистът почивни дни?

Има, ако избяга презглава, изключи си телефона, не си отваря мейла или фейсбука. Иначе казано – не, няма.

 

• Какви са очакванията Ви относно развитието на Връзките с обществеността в България през 2017 година?

Това ще зависи много от международното положение. Ако обстановката продължи да се влошава, това неизменно ще се отрази на регионалните и държавни икономики и ще рефлектира и към нашия сектор. Той е обичайно пръв при орязването на средства. Така че това е един от възможните сценарии. Възможно е да има и повече случаи в сферата на кризисните комуникации. Със сигурност и в политическите комуникации има поле  за работа, това е нормално, идват парламентарни избори. Това, което се забелязва в последните години е увеличаване на работата в НПО сектора – все повече активни граждански организации се заемат с работа в различни сфери на живота, много от тях в областта на градската култура, това също ще доведе до малки по финансов обем, но важни за обществото ни ПР дейности.

 

 

 

 

Интервюто взе: Аксения Янева

отдел "Информационна дейност"