ДепартаментМедии и комуникация

Изгубването, в което Петя Александрова се вглежда старателно, с окото и инстинкта на критик, културолог, социолог, психолог и просто обикновен зрител, е много повече пътуване из лабиринт от надежди и възможности. На първо място това “изгубване” е “самоизгубване”, лично преживяно в критическата и преподавателската практика на авторката. Но собствените наблюдения, въпроси и хипотези са подкрепени с интердисциплинарни аргументи и факти. Нормалното стъписване пред ускореното време, в което филмовото изкуство и общуването с него се променя от 90-те години на миналия век до началото на новия век, очевидно е узряло до предизвикателствата, пред които тези промени ни изправят.